Практиката на дългосрочното планиране е основна сила във функционирането на японската икономика

Японската система за икономическо управление вероятно няма аналог в света. Въпреки че степента на пряко държавно участие в икономическите дейности е ограничена, контролът и влиянието на правителството върху бизнеса е по-силен и по-разпространен, отколкото в повечето други страни с пазарна икономика. Този контрол се упражнява предимно чрез постоянните консултации на правителството с бизнеса и чрез дълбокото непряко участие на властите в банковото дело. Консултациите се извършват главно чрез съвместни комитети и групи, които наблюдават резултатите и определят цели за почти всеки бранш и сектор на икономиката. Японските бюрократи използват широката власт, а не писмени директиви, за да предложат „административни насоки“ при взаимодействието си с частния сектор, за да прилагат официални политики. От началото на 90-те години на миналия век обаче се полагат усилия за ограничаване на използването на такива неписани заповеди, които са критикувани за създаване на атмосфера на тайно споразумение между властите и големия бизнес. Има няколко агенции и правителствени отдели, които се занимават с такива аспекти на икономиката като износ, внос, инвестиции и цени, както и с общия икономически растеж. Най-важната от тези агенции е Агенцията за икономическо планиране, която е към Министерството на икономиката, търговията и промишлеността (до 2001 г. Министерството на международната търговия и промишлеността) и освен, че наблюдава ежедневното функциониране на икономиката, също отговаря за дългосрочно планиране. Практиката на дългосрочното планиране е основна сила във функционирането на японската икономика. В съответствие с икономическите цели на правителството са използвани различни политически мерки за изместване на разпределението на ресурсите между индустриалните сектори и за повлияване на организацията на конкретни отрасли. Контролът е подкрепен от детайлното регулиране на бизнес дейностите, особено във финансовия сектор. Въпреки това в началото на 90-те години намаляването на държавната намеса в икономиката се превръща в основна цел на властите. Това се разглежда като начин за създаване на нови бизнес възможности и като необходимост да се реализира японските вътрешни пазари в по-достъпен за чуждестранния бизнес план, като по този начин се съживява тяхната умираща икономика. Въвеждат се редица пакети за дерегулация, за премахване и облекчаване на контрола в последствие. През 80-те години на миналия век правителството се отказа от монополите си върху тютюневата и солната промишленост и вътрешните телефонни и телеграфни услуги на частния сектор, а публичните японски национални железници се приватизират от Japan Railways Group (JR). Повечето от останалите публични корпорации са предприятия със специално предназначение (напр. за производство на ядрена енергия), които са нерентабилни в частната си работа или са държавни финансови институции. Правителството запазва интерес към радио и телевизионното излъчване. То остава активено по въпроси, считани за стратегически интерес, по-специално производството на ядрена енергия, което се субсидира чрез голяма програма за увеличаване на производствения капацитет.