Япония разполага с някои от най-големите и най-напредналите индустриални предприятия в света
Най-забележителната характеристика на икономическия растеж на Япония след Втората световна война е бързото развитие на производството с напредък в количествения растеж, качеството, разнообразието и ефективността. Акцентът се измества от леката към тежката промишленост и към по-високата степен на обработка. По този начин някои от по-старите индустрии, включително обработката на дървесина и дърво и производството на текстил и хранителни продукти, намаляват значително. Япония е един от основните производители на кораби и автомобили в света и е основен производител на такива основни продукти като сурова стомана, синтетичен каучук, алуминий, сярна киселина, пластмаси, цимент, целулоза и хартия, различни химикали и нефтохимикали и текстил. Тя разполага с някои от най-големите и най-напредналите индустриални предприятия в света. В края на 20-ти век най-грандиозният ръст бил в производството на моторни превозни средства, желязо и стомана, машини (включително роботи) и прецизно оборудване (особено фотоапарати). Впоследствие страната става известна с модерни електронни продукти, включително компютри и микроелектроника, телекомуникационно оборудване и потребителски стоки. Основна причина за следвоенното индустриално представяне на Япония става високото ниво и бързият растеж на капиталовите инвестиции, (през 60-те и 70-те години). Бумът на инвестициите в оборудване осигуряват на железодобивната и стоманодобивната промишленост и машиностроенето бързо развиващ се вътрешен пазар, позволява грандиозно увеличение на производствения капацитет и мащаба на операциите, както и довежда до бърза подмяна на старите машини. Това от своя страна свежда до значително подобрение на производителността в цялата икономика и дава възможност на производствените индустрии да растат, въпреки острия недостиг на квалифицирана работна ръка и нарастващите заплати. Широкото използване на технологични иновации и внедряването на превъзходни производствени системи задават на много сектори на японското производство огромно предимство пред техните конкуренти и в резултат на това износът на страната скача. Друга стратегия, която е преследвана отчасти за намаляване на търговските търкания с чуждестранни конкуренти и също така за намаляване на разходите, тъй като йената поскъпва, е да се създадат задгранични съоръжения в части от Азия, Северна Америка и Европа. Този подход е приложен с особен успех от производителите на автомобили и съвременни електронни продукти. Съществуването на сплотени корпоративни групи, в така наречената система кейрецу, изиграва важна роля в успешните структурни корекции, направени от японската индустрия към променящите се икономически обстоятелства. Чрез обширно кръстосано притежание на акции на компанията, групите keiretsu си сътрудничат в дългосрочни стратегии, насочени към набиране на пазарен дял без оглед за краткосрочната печалба и управляват рисковете от производството, дистрибуцията и продажбите. Подобни действия стават възможни благодарение на постепенното облекчаване и все по-гъвкавото тълкуване на антимонополните закони на страната, приети след Втората световна война, които разбиват старите конгломерати дзайбацу. Системата обаче отслабва с течение на времето, тъй като промените във финансовата среда правят японската индустрия по-склонна да влиза в обвързване, сливания и поглъщания, които преминават традиционните граници на кейрецу.